Фьодор ДОСТОЕВСКИ за младия Тургенев Лицето на Христа  Видях се

Фьодор ДОСТОЕВСКИ за младия Тургенев

Лицето на Христа 

Видях се младеж, съвсем момче, в ниска селска черква. Като червени петна горяха пред старите икони тънки восъчни свещи.

Пъстроцветен венец окръжаваше всяко пламъче. Тъмно и мъжделиво беше в църквата.

Отпреде ми стоеше доста народ. Все руси селски глави. От време на време те се полюляваха, навеждаха се и отново се подвигаха, сходно на узрели класове, когато летният вятър ги полъхне като тиха вълна.

Изведнъж някакъв човек се приближи откъм гърба и застана до мене.

Аз не се обърнах към него, само че на часа почувствах, че този човек е Исус.

В момент се усетих налегнат от трогване, любознание и боязън. Все отново направих изпитание над себе си… и погледнах своя комшия.

Лицето му приличаше на всички лица. Погледът ориентиран малко нагоре, концентриран и спокоен. Устните притворени, само че не стиснати; горната джука отпочива върху долната. Брадата не прекомерно огромна, малко раздвоена. Ръцете прибрани, положени една върху друга, стоят неподвижни. Облеклото му - също като у всички.

„ Какъв ти Христос! ” - помислих в себе си. - „ Такъв елементарен, нетърпимо елементарен човек! Не може да бъде! “

Обърнах се на другата страна. Обаче не бях съумял да откъсна взор от този елементарен човек, когато още веднъж ми се стори, че точно Христос стои до мене.

Направих наново изпитание над себе си и отново видях същото лице; същите елементарни, въпреки и непознати черти.

Внезапно се сепнах и пристигнах на себе си. Едва тогава разбрах, че такова лице, лице наподобяващо на всички лица, точно то е лицето на Христа.

Декември, 1878 г. 

Публикувано във „ Вестник на вестниците ”, 25 април 1938 година
Портрет на писателя  И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872